четвъртък, 22 декември 2011 г.

3 в 1 Трицветен хляб с вкус на домати и спанак...

Домашен ръчен хляб 
и 
пожелание за весели празници и успешна 2012 година

Вече знаете за пристрастеността ми към домашното приготвяне на хляб. Имам изпитана рецепта за ръчен домашен хляб, която днес представям в по-специален вариант – шарен, ароматен и вкусен. Обикновено приготвям двойна доза тесто, за да направя един трицветен* и един обикновен хляб**. Зарадвайте сетивата си с вида, уханието и вкуса на днешното ми предложение. Разкошно е! А удоволствието от месенето е несравнимо. До преди година дори не подозирах за неговото магическо въздействие.

Необходими продукти:
500 г брашно
10 г прясна мая
1 ч.л. сол
2 ч.л. захар
275 мл топла вода
3 с.л. кетчуп Heinz
1 ч.л. червен пипер
45 г спанак, млян
10-12 с.л. брашно допълнително

Начин на приготвяне:
Маята и захарта се разтварят в 100 мл топла вода.
Купичката се оставя настрани, покрита с мека кърпа за 10 минути.
Брашното и солта се пресяват върху работния плот.
Прави се кладенче в средата, където се сипва маята и останалата вода.
Меси се до хомогенно тесто, което да не лепне.
Винаги е по-добре да се добави допълнително количество брашно, ако е необходимо, отколкото течност към тестото.
Тестото се поставя в намаслена купа, покрива се с найлоново фолио и кърпа, оставя се настрани, докато удвои обема си – около 1 час.
Втасалото тесто се премества върху набрашнена повърхност.
Дели на се три равни части с остър нож.
Първата се оставя настрана.
Втората се сплесква, в средата се поставя кетчуп и червен пипер. Меси се до хомогенно оцветяване на тестото като се добавя 5-6 с.л. брашно, за да се компенсира увеличаване на влажността в тестото.
Оцветяването на тестото не е лесно. Получи се нещо с консистенцията на кал. В началото помислих, че съм съсипала тестото, но постепенно кетчупа и допълнителното количество брашно се поеха и се получи чудесно меко и еластично цветно тесто. За улеснение неоцветеното тесто се поставя върху насипано на работния плот брашно и тогава се сплесква и добавя кетчупа. Не показвам снимка от този етап по обясними причини – ръцете ми бяха доста изцапани.
Третата се оцветява със спанак по гореописания начин.

 

От всяка топка се оформя дълъг фитил.
Сплитане на тройна плитка:
Трите фитила – еднакви по дебелина и дължина, се поставят един до друг върху работния плот.
Горните им краища се притискат плътно един до друг.
Десният фитил се премества между средния и левия.
Левият се премества между средния и десния и т.н. до края.
Краищата се притискат добре, за да не се отвори плитката.


Хлябът се слага в намаслена или застлана с хартия за печене тава
Използвам форма с размери 30/11/7 см. В нея хлябът се изпича много добре като се получава чудесен страничен цветен изглед. Ако използвате плитка тава, страничната кора ще потъмнее и няма да личи преплитането на цветните фитили.
Втасва втори път за около 1 час***.


Пече се в предварително загрята фурна на 220°С, докато започне да се зачервява – около 10 минути.
Температурата се намаля на 200°С и се пече до готовност – около 15 минути.
Хлябът почива 10 минути в тавата.
Изважда се и се охлажда върху решетка.
Когато изстине напълно се прибира в кутия за хляб – завит в кърпа или найлоново фолио.


* Идеята за трицветния хляб е заимствана от този италиански сайт, като използвах собствена изпитана рецепта за приготвяне на тестото.

** Идеята за домашен ръчен хляб дължа на Мария
Обикновено го приготвям  със следните продукти:
1 кг брашно
20 г прясна мая
2 ч.л. сол
1½ с.л. захар
550 мл топла вода


 

Начинът на приготвяне е подобен на този на трицветния хляб с няколко разлики:
Маята и захарта се разтварят в 200 мл топла вода.
Втасалото тесто се дели на две равни части с остър нож, от които оформям два хляба.
За постигане на пухкав и бухнал хляб
с длани се разстила правоъгълник с приблизителни размери 15/25 см;
навива се с приплъзване на руло.
Поставят се в тавата за печене. С остър нож се правят плитки диагонални разрези по повърхността.  


Аз използвам ускорено втасване във фурна:
Фурната се нагрява до 50°С.
Изключва се.
Формата с хляба се слага в средата на долната половина за 20 минути.
Изважда се (маже се с разбито яйце, ако е по рецепта) и се покрива с найлон и кърпа.
До достигане на температурата за печене обемът е удвоен.
Освен това прилагам втасване в хладилник през нощта:
За първо втасване – тестото се приготвя от студени продукти. Оставя се да престои в хладилника в купа, покрита с влажна кърпа и леко намаслено с олио. На сутринта се оформя в желаните изделия, които втасват повторно.
За повторно втасване – тавата с оформените тестени изделия се слага в голяма найлонова торба, за да има място за набухване. Прибира се в хладилник.
  • Още за тесто за хляб и пити тук.


Приятели, 
Коледа е онова възхитително време,
когато сърцата са изпълнени с благодарност и признателност,
а домовете – с ентусиазъм, надежда и радост.
Тогава, когато всеки си спомня любимите хора и добрите приятели.
Нека твоят дом е изпълнен с щастие,
твоето сърце – с любов,
твоите дни – с наслада.
На Коледа и винаги!
Весели празници и успешна 2012 година!

Искам да се похваля с нескрита гордост с поредните снимки за „Не е трудно, аз също опитах”, които получих на towerwitch@gmail.com. Те изпълниха сърцето ми с радост и удовлетворение. Надявам се, благодарение на такива писма и снимки начинаещите кулинарни вълшебници да добият повече смелост за експерименти в кухнята. 

Повярвайте ми, в това малко кътче от дома може да бъде сътворена истинска магия. Не е никак трудно – достатъчно е малко време, няколко щипки увереност и по-голяма доза желание. Ако привлечете децата или съпругът, може заедно да се позабавлявате с приготвянето на нещо вкусно и ароматно в неделния следобед.
Писмото от 9 март 2012 на Траяна:
Здравейте! Казвам се Траяна  и съм сигурно най-голямата фенка на трицветното хлебче със спанак и кетчуп. Аз го приготвям с домашен кетчуп, имам доста, мама беше правила лятото. Правя го два пъти седмично. По повод Баба Марта приготвих за свекървата и семейството бяло и червено хлебче, като мартеничка. Не успях да го видя разрязано, тъй като те си го хапнаха в тях. Останаха много очаровани. Дори не знаеха, че мога да меся (това е спорно, но се оправям).
Поздрави и продължавайте в същия дух!!!!

Траяна, съдейки по email адресът ти, разбирам че си младо 25-годишно момиче. Признавам си честно, че на твоята възраст не умеех да готвя нищо друго, освен топли сандвичи и печени картофки. Днес все по-малко млади дами се впускат в кулинарното изкуство. Именно затова, твоето писмо много ме зарадва. Не губи увереност, няма нищо страшно в кухнята, превърни времето прекарано там в магия за теб самата и за твоите близки. Благодаря за доверието към моите рецепти. От сърце ти пожелавам крепко здраве, кулинарен плам и цветни и ароматни мигове с близките хора. Сърдечен поздрав от всички в нашата кула!
.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Тиквени мъфини със сирене

 Мъфини без мляко ІІІ вид

Храненето е най-лесният и „вкусен” начин да разнообразим ежедневието си, нали? Това е основната теза, която ме води при оформянето на седмичното меню и рядко се случва да повторя ястие или десерт. Днес темата е за тиквените мъфини. Обикновено рецептите, на които попаднах в български кулинарни сайтове са за сладки кексчета. Самата аз имам няколко варианта в зависимост от използваните количество и вид на мляко, мазнина и яйца. Надникнете в сладки и солени магии, където са систематизирани в групи: мъфини с кисело мляко І, ІІ, ІІІ и т.н. вид; мъфини с прясно мляко І, ІІ, ІІІ и т.н. вид; постни мъфини І и ІІ вид. Този път исках да постигна нещо по-различно, по-нетрадиционно. Ето как попаднах на  Kidspot Kitchen и тези интересни на вкус мъфинки. Надявам се да ги пробвате и да споделите своето впечатление.

Необходими продукти за 12 броя:

1 ч.ч. с вместимост 240 мл

300 г тиква или тиквено пюре
ч.ч. (40 мл) вода от варенето на тиквата или чиста вода
2 яйца
¼ ч.ч. (60 мл) олио
2 ч.ч. (280 г) брашно
1 ½ ч.л. бакпулвер
1-2 щипки сол
1 ч.ч. сирене, натрошено
½ щипка кардамон или куркума за аромат

Начин на приготвяне:

Винаги приготвям тиквеното пюре от една цяла тиква, което разпределям в кутии по 300 г и съхранявам във фризер. Ако не разполагате с предварително приготвено по този начин пюре, сварете за 10 минути или до омекване 300 г тиква – обелена и нарязана на малки кубчета, след това охладете добре преди употреба. Заделете ¼ чаша от течността от варенето, за да постигнете още по-наситен аромат на мъфините.

Тиквеното пюре, водата, олиото и яйцата се смесват.
Сухите съставки се смесват. Винаги пресявам брашното.
Прибавят се към тиквената смес.
Добавя се сиренето.
Разбърква се толкова, колкото да се поемат двете смеси.
Сместа се разпределя в специална тава с 12 гнезда с хартийки за печене.

 

Пече сe при 180°С за 20-25 минути.
Мъфините се оставят за 10 минути във формата.
Изваждат се и изстиват върху метална решетка.


Сърдечно благодаря на Соня (Моето сладко хоби) за писмото и снимките за „Не е трудно, аз също опитах”:

Здравей, ще повторя, че много ми допадна твоят блог заради подробните и точни описания на приготвянето на различните рецепти. А и не са сложни за изпълнение. Направила съм вече доста неща, но не всичко съм снимала! Изпращам снимки от някои мои ястия по твои рецепти за рубриката ти "Не е трудно, аз също опитах"
Първите са варени гевреци
. Моят принос е, че използвах пълнозърнесто брашно и се получи много вкусно.



Продължението е вариация на тема ''Медена торта Раз-два-три''. Моята форма с пръстен е по-голяма и затова разрязах блата само на 2 части, а в крема добавих малко крем сирене и плодове.


 
Това си снимки от ''Канелени кифлички на майката на Дребосъчето'. Аз също съм фен на Карлсон:). 
Много вкусно и със завладяващ аромат.

Соня, справила си се чудесно. Радвам се, че си зарадвала своите близки с изделия по мои рецепти. Харесва ми това, че си добавила във всяка нещичко от себе си. 
Пожелавам ти нови и успешни кулинарни приключения.
.

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Своеобразен кулинарен и релаксиращ остров или Пилешка салата с ябълки и стафиди

В основата на днешната рецепта е ястието, специално измислено за коронацията на кралица Елизабет ІІ през 1952 година – Пиле за коронация. В сезонът на изобилие от ябълки реших да заменя екзотичното манго с есенната „принцеса”. Избрах по-кисела и тръпчива ябълка, каквато малкият принц редовно пренебрегва пред госпожица мандарина. Вкусът на обикновеното пилешко месо обогатих с апетитния аромат на луканков салам. Не пропуснах стафидите, защото оставят приятно усещане за сладост. Отново се получи необичайната комбинация от продукти, предаваща на ястието специално значение. Приготвено към менюто в средата на седмицата ястието представлява един своеобразен кулинарен и релаксиращ остров в делничното ежедневие.

Необходими продукти за 1 порция:
100 г бяло месо, сварено
½ (50 г) средна ябълка
50 г луканков салам
3 с.л. (30 г) черни стафиди
50 г кашкавал*

за дресинг:
3 с.л. майонеза
1 с.л. ябълков сок, пресен
1 ч.л. лимонов сок
сол и черен пипер

Начин на приготвяне:
Пилешкото месо, ябълката и луканковият салам се режат на малки кубчета.
Майонезата се овкусява с ябълковия и лимоновия сок. 
Подправя се с черен пипер и сол на вкус.
Месните и плодовите кубчета и стафидите се смесват в голяма купа. 
Излива се майонезената смес. Обърква се добре. 
Почива 1 часа в хладилник.
Поднася се със ситно настърган кашкавал. 

  • Сварете пилешкото месо от предната вечер, защото се реже по-лесно.
  • Добре е ябълката да се бели, ако има дебела кора.
  • Използвайте черни стафиди, за да се открояват по-добре на фона на светлата смес.
  • Използвайте майонеза без силни аромати, за да не превземе основните.
  • Вместо ябълков сок използвайте около 3 с.л. блендирани неугледни крайчета от плода.
  • Нека ястието престой 1 час, за да се компилират по-добре ароматите на отделните съставки.
* Приблизително колкото 2 кибритени купийки.

.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

С дъх на канела и есенен аромат или Ябълкови мъфини с орехи

Мъфини с кисело мляко ІV вид


Необходими продукти:
2 ч.ч. (280 г) брашно
1 ч.л. бакпулвер*
1 ч.л. канела
1 ч.ч. (200 г) захар
1/3 ч.ч. (80 мл) олио
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
2 яйца
1 щипка сол
180-200 г ябълка, настъргана – 1 ч.ч.
½ ч.ч. смелени орехи

Начин на приготвяне:
Брашното, бакпулверът и канелата се пресяват в купа.
Яйцата с щипка сол и захарта се разбиват с телена бъркалка. 
Добавят се олиото и шупналото със сода кисело мляко.
Ябълката и орехите се прибавят накрая. 


Пече се в предварително загрята до 180°С фурна за 25 минути.
Готовите мъфини остават във формите 10 минути.


Тази смес е достатъчна за 18 мъфини, но аз винаги пека наведнъж 12 по-големички.

* Върху пакетчето с бакпулвер е указано за колко брашно е достатъчно количеството. В моя случай - няма да посочвам марката, използвам приблизително половин пакетче или 1 ч.л. за необходимото количество брашно - 280 г. Важно е да четете инструкциите на опаковките. 

Сърдечно благодаря на Деси и Ели за снимките, изпратени за „Не е трудно, аз също опитах!”. Радвам се, че моите рецепти са реализирани във вашите домове.

Това е писмото от Деси:
Здравейте, казвам се Десислава и скоро попаднах на вашия чудесен блог. Искам да изкажа огромното си възхищение от прекрасните рецепти и идеи, но най-вече съм впечатлена от точното и ясно обяснение на рецептите. Аз от скоро съм в кулинарната магия, често голямото ми вдъхновение преминава в тъга по несполучливия резултат:)) но това в никой случай не ме отказва - дори напротив.
Та по конкретната тема - от както ви открих успях да приготвя две от предложенията - до преди малко се забавлявах с еклерчетата, а преди време с малко импровизации - приготвих бананово-медената торта. Може да се каже, че дори и при моите умения се получиха доста добре, поне като вкус:)
Ще приложа и няколко снимки, но поради качеството и резултата може би е по-добре да не се показват на друго място, просто исках да знаете че в мое лице имате още един последовател и верен почитател:)
Благодаря още веднъж за чудесните напътствия, ако имам пак добър резултат ще споделя отново.
Лека вечер:)
Деси, привет! Благодаря за приятелското  писмо и оказаното доверие. Радвам се, че моите рецепти ти харесват. Създадох блога си с идеята да съм полезна на младите кулинари. Самата аз много от рецепти изпълнявам за 1 път. Най-важното е да сме уверени в това, което правим.
Еклерите и тортата са се получили много добре. Не се отказвай дори при неуспешни опити. Не забравяй, че и на най-опитния кулинар може да се случи нещо непредвидимо.
Благодаря за второто писмо с разрешение да публикувам снимките ти. Желая ти успех!


Ели, поздрав от кулата! Твоите писма и коментари ме правят много щастлива. До скоро!
.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Варени гевреци Bagel

Тези пръстеновидни варени гевреци Бейгъл са еврейски специалитет. Според историците идват от Прусия. През IX в. този район се населява от еврейска общност, която приготвя варени гевреци – първите без съмнение пряко свързани със съвременните.
Всъщност варенето се въвежда като спасителна мярка. Според една версия е измислено след поредно покачване на напрежението между християни и евреи на границата на Централна и Източна Европа. Заради връзката на хляба с Христос християните настояли да се забрани на евреите да правят и да купуват хляб. Тогава местен управител измисля начин да предотврати размириците и насилието – обявява, че само печеното тесто може да бъде наричано хляб. Евреите схващат намека и скоро се ориентират към алтернативното му приготвяне – варенето. В началото само леко го препичат, но когато суматохата се уталага, започват да пекат сварените питки и така се появяват първите бейгъли.
Извън Стария континент бейгълите са пренесени от руски и полски евреи. Именно в Полша (и по-точно в Краков) са открити първите данни за еврейския бейгъл. Обварзанек или обарзанек (от obwarzyć – бланширам) се споменава за пръв път в кралските анали от 1394 г. Приготвяни с пшенично брашно, обварзанките са считани за луксозна храна в район, където пшеницата била оскъдна по това време.
В края на XIX и началото на XX в. историята на еврейските гевреци приема интересен обрат. Докато бързо увеличават популярността си по други континенти, в Европа бейгълите преминават почти в нелегалност.
Евреите, които масово напускат централните и източни части на Европа след 1880 г., пренасят със себе си и геврека – към Канада, Великобритания и Съединените щати. Най-големият наплив имигранти към Aмерика е през 1882 г. Новодошлите се заселват в имигрантския квартал Лоуър Ийст Сайд, Манхатън, като се говори, че сред тях е имало и много български евреи, които също са започнали да се препитават с правене на хляб.
През 1910 г. еврейските съюзи на пекарите в Ню Йорк вече са пример за всички от бранша в страната. В стремежа си да запазят идентичността си евреите се вкопчват в това, което най-лесно може да поддържа чувството им за общност – религията и прилежащите й традиции, сред които е храната кашер. Те следят зорко приготвянето й, да не би да е в контакт със забранени мазнини и меса и се стремят да има същия вкус, какъвто е имала у дома. Това се отнася и за хляба, който са пекли – черен ръжен хляб, оплетения шалах, който се приготвя за Шабат и разбира се бейгъли. Ню Йорк става глобален лидер в културата на яденето на бейгъли. Днес пекарни за бейгъли има буквално на всеки ъгъл, всяка улица и задължително на летищата.

Необходими продукти:
¼ кубче (10 г) прясна мая
7 ч.л. пудра захар
200 +50 мл топла вода
450-500 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. олио
2 разбити яйца
1 яйце за глазиране

Начин на приготвяне:
Замесване в машина за хляб Moulinex:
Маята се размива в 50 мл вода и 1 ч.л. захар.
В контейнера се сипва 200 мл вода, разбитите яйца, олиото, солта и захарта.
Покрива се с пресятото брашно.
Сипва се сместа с маята.
Задава се програма 12 за замесване и втасване на тесто с продължителност 1 ч. 10 мин.

Ръчно замесване:
Маята, 1 ч.л. захар и 250 мл вода се объркват.
Оставят се настрана за 20-30 минути до образуване на пенеста смес.
Брашното, солта и останалата захар се объркват.
Прибавят се олиото, разбитите яйца и сместа с маята.
Меси се на набрашнена повърхност за 10 минути до гладко и еластично тесто.
Оформя се топка, слага се в намаслена купа, покрива се.
Втасва до удвояване на обема.

Оформяне на варените гевреци:
Тестото се премесва на набрашнена повърхност. Дели се на 20 части.
Оформят се цилиндри, дълги 18 см, свиват се на пръстен и се защипват краищата.
Оставят се на набрашнена повърхност да бухнат за около 15-20 минути.


Гевреците се варят в подсолена кипяща вода за 15 секунди.

Пренасят се в намаслена и набрашнена тава  за печене.
Маже се с разбито яйце. По желание се ръси със сусам или маково семе.


Пече се в предварително загрята тава 200°С за 15 минути.

  • Получават се 20 геврека по 45 г. 
  • Източник: сп.”Уверени в кухнята”
  • Още за тесто за хляб и пити тук.

Сърдечно благодаря на Соня (Моето сладко хоби) за писмото и снимките за „Не е трудно, аз също опитах”:

Здравей, ще повторя, че много ми допадна твоят блог заради подробните и точни описания на приготвянето на различните рецепти. А и не са сложни за изпълнение. Направила съм вече доста неща, но не всичко съм снимала! Изпращам снимки от някои мои ястия по твои рецепти за рубриката ти "Не е трудно, аз също опитах".
Първите са варени гевреци
. Моят принос е, че използвах пълнозърнесто брашно и се получи много вкусно.

Соня, справила си се чудесно. Радвам се, че си зарадвала своите близки с изделия по мои рецепти. Харесва ми това, че си добавила във всяка нещичко от себе си. 

Пожелавам ти нови и успешни кулинарни приключения.
.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.