неделя, 2 януари 2011 г.

Еклерите на Иви или тесто за еклери ІІ вид

След като добих смелост да приготвям бухнали сладкишчета от парено тесто и първият ми успешен опит за възхитителните въздушни „облачета”, реших да експериментирам нова рецепта за френските „зелки”.  
Всъщност, точно защото приличат на малки зелки, от средата на ХVІІІ век кръглите надути топчици остават в кулинарната история под името „шу” (от френски език – зелка). И до сега в интернационалния език на готварската гилдия (който в по-голямата си част е френски) „шу“ се нарича пареното тесто, от което се приготвят толумбичките, еклерите (когато имат продълговата форма), профитеролите (когато са обли) и т. н. Дали ще ги наричаме „пантерелки“ и „попленки“, както и било в миналото, или „профитероли“ или „еклери”, едно е ясно: малко могат да им устоят.
Та, рецептата на днешните профитероли, както е по-правилно да ги наричам, може да откриете тук. Дали ще ги оформите като „зелчици” или като „гъсенички” – решавате вие. Със сигурност гарантирам, че рецептата на Иви е изключително точна и успешна.
Необходими продукти:
1 ч.ч. с вместимост 240 мл течност
1ч.ч. (240 мл) вода
½ ч.ч. (120 мл) олио
1 ч.ч. (140 мл) брашно
3-4 яйца (зависи от големината)

Начин на приготвяне:
Водата и олиото завират на котлона и едва тогава пресятото брашно се сипва при непрекъснато бъркане с дървена лъжица (имам нова телена бъркалка и реших да я пробвам, но ви казвам, че трудно се бърка точно в този момент с нея, когато добавяте яйцата – да).

Тенджерата се сваля от огъня. Бъркането продължава, докато бучките изчезнат, а тестото се отлепя от стените на тенджерата. Оставя се настрани, за да изстине.

Яйца се прибавят едно по едно към охладеното тесто – всяка порция трябва добре да се усвои преди да се сложи следващата, така се контролира консистенцията на тестото.

Ако не пада от лъжицата, дори след като се разтърси, се добавя още мъничко разбито яйце. Трябва да се получи гъсто и лепкаво тесто.


В тава с навлажнена хартия за печене, с чаена лъжица се разпределят форми с големина на орех.
Парата ще им помогне да бухнат до големината на юмрук.
Пече се 12-15 минути в загрята до 200°С фурна с вентилатор до златисто кафяво.

Изстиналите еклери се разполовяват надлъжно и се пълнят с изстинал крем.
  • Получават се 40 броя еклери с големината на юмрук.
Има продължение...

Сърдечно благодаря на Деси за снимките, изпратени за „Не е трудно, аз също опитах!”. Радвам се, че моите рецепти са реализирани в твоя дом.
Това е писмото от Деси:
Здравейте, казвам се Десислава и скоро попаднах на вашия чудесен блог. Искам да изкажа огромното си възхищение от прекрасните рецепти и идеи, но най-вече съм впечатлена от точното и ясно обяснение на рецептите. Аз от скоро съм в кулинарната магия, често голямото ми вдъхновение преминава в тъга по несполучливия резултат:)) но това в никой случай не ме отказва - дори напротив.
Та по конкретната тема - от както ви открих успях да приготвя две от предложенията - до преди малко се забавлявах с еклерчетата, а преди време с малко импровизации - приготвих бананово-медената торта. Може да се каже, че дори и при моите умения се получиха доста добре, поне като вкус:)Ще приложа и няколко снимки, но поради качеството и резултата може би е по-добре да не се показват на друго място, просто исках да знаете че в мое лице имате още един последовател и верен почитател:)Благодаря още веднъж за чудесните напътствия, ако имам пак добър резултат ще споделя отново.Лека вечер:)
Деси, привет! Благодаря за приятелското  писмо и оказаното доверие. Радвам се, че моите рецепти ти харесват. Създадох блога си с идеята да съм полезна на младите кулинари. Самата аз много от рецепти изпълнявам за 1 път. Най-важното е да сме уверени в това, което правим. Еклерите и тортата са се получили много добре. Не се отказвай дори при неуспешни опити. Не забравяй, че и на най-опитния кулинар може да се случи нещо непредвидимо. Благодаря за второто писмо с разрешение да публикувам снимките ти. Желая ти успех! 

На 3 декември 2012 г. на електронната си поща отново получих писмо за рубриката "Не е трудно, аз също опитах". Зарадвах се много и бързам да споделя с всички писмото на Пламена:
Здравей, прекрасна магьоснице!
 
Благодаря ти от сърце за рецептите, искам да споделя еклерчетата, които направих по рецептата Еклерите на Иви или тесто за еклери ІІ вид! Приготвих домашен ванилов крем, напълних ги със шприц, за да останат цели и ги "напръсках" обилно с разтопен млечен шоколад. Е, няма такава вкусотия просто! Изядоха се за отрицателно време и на следващия ден правих още една тава!
Пламена, сърдечно ти благодаря за писмото и снимката, за заделеното време и за вниманието към моя блог. Желая ти нестихващ кулинарен ентусиазъм, за да радваш близките и обични хора с нови и нови вкусотии и сладости.



Ех, тези еклери. Рецептата привлича почитатели като магнит. Писмо от миналата седмица стопли сърцето ми и изпълни денят ми с удовлетворение и усмивки. Писмата за рубриката „Не е трудно, аз също опитах” винаги истински ме вълнуват и разнежват. Таня, благодаря за доверието към моя блог, за апетитните снимки и заделеното време да участваш в моето начинание. Желая ти успех и радост в кулинарията!

„Здравей!
Аз направих от твоите еклери, които станаха страхотни. Благодаря ти за споделената рецепта. Блога ти е прекрасен и аз редовно го посещавам. Аз също си имам мое местенце и там публикувах рецептата, за което се надявам да не се разсърдиш, но ти толкова добре си я обяснила, че нямаше смисъл и аз да го правя. Както си му е редът съм дала линка към твоята публикация. Изпращам ти снимки за "Не е трудно, аз също опитах". Още веднъж ти благодаря. Усмихнат ден ти желая.”

.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.