понеделник, 7 февруари 2011 г.

Focaccia/Фокача с газирана вода

Произходът на фокачата ни отвежда на брега на Лигурийско море в Северозападна Италия. На запад областта Лигурия граничи с Франция, откъдето са заимствани много рецепти. И макар че областта е най-малката в цялата страна, само 5410 кв. км, тя е най-гъсто населената. Така е било и в миналото, което е довело до една сравнително пестелива кухня. Така се появява този италиански специалитет – от малко съставки се получава обаче нещо много вкусно.  
Името се свързва с етруските и древните римляни, които са я наричали Panis focacius (focus на латински означава "център" и "камина" – камината е в центъра на къщата). Поради множеството малки градове и махали по крайбрежието на Лигурия, първоначалната рецепта е развита в безброй вариации.  
Фокача е италиански хляб, приготвен от брашно, масло, вода, сол и мая. За да се получи по-мека и по-лека текстура се прибавя свинска мас. За да се запази влагата в хляба преди печенето се маже със зехтин. Обикновено тестото се разточва и пресова с ръка в дебел слой и след това се пече. Понякога се гарнира с лук, пресни домати и маслини, картофи на тънки филийки, чушки, патладжан и други зеленчуци, сирене и месо. Но най-типичната фокача е просто печено тесто, подправено със зехтин и розмарин или градински чай и осолено с едра морска сол. В някои части на Северозападна Италия е популярен сладък вариант – със захар, стафиди, мед и други сладки продукти. Характерно за всички фокачи и оформянето на множество дупки в хляба с помощта на пръст преди печенето.

Необходими продукти:
300 мл газирана минерална вода
3 с.л. свинска мас със стайна температура
500 г брашно
7 г суха мая или 25 г прясна
2 ч.л. сол
2 ч.л. захар
2-3 с.л. зехтин

Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в малко топла вода (ако е суха се смесва с брашното), прибавя се захарта, разбърква се и престоява 10 минути. В пресятото брашно се прави кладенче, където се изсипва  сместа с маята, солта и маста. Замесва се еластично тесто за 10 минути. Поставя се в намаслен съд, покрива се с мека кърпа и се оставя да втаса за 1 час. Или всичко това се прави  в хлебопекарна машина.

Върху хартия за печене с размерите на тавата, в която ще се пече, се оформя питка.
Маже се със зехтин. Завива се и се оставя да втаса още около час.


Фурната се загрява до 230°С заедно с празната тава с размери 32/40 см.
Правят се дупки с пръстите на ръцете.
Заедно с хартията се поставя в сгорещената тава.
Пече се около 13-15 минути до златисто.

  • Тази негарнирана фокача е много подходящо да се сервира с овкусен зехтин: зехтин, счукан чесън, накълцани на ситно босилек, копър и магданоз - всичко се смесва в блендер или в бурканче с пасатор.
  • Източник: рецептата е на pep-4o (Храна за мой"те канибали) от Гответе с мен. Пепи, сърдечно благодаря за разрешението да публикувам твоята рецепта тук.
  • Още за тесто за хляб и пити тук.
.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.