неделя, 20 февруари 2011 г.

Пай с месо и горчица



Необходими продукти за 3 порции:
430 г свинско месо
1 с.л. брашно, смесено с черен пипер
½ с.л. олио
16 г краве масло
1 малка глава кромид лук, нарязана на ситно
150 мл гореща вода
1-2 с.л. горчица
Сол
Черен пипер
1 с.л. магданоз, нарязан на ситно
1 белтък (за масленото тесто се използва жълтъка)

Начин на приготвяне:
  •  Масленото тесто е вече замесено и се охлажда в хладилник.
  • Месото се реже на малки кубчета. Овалва се в подправеното с  черен пипер брашно. Пържи се до кафяво в тиган със загрято олио и масло. Изважда се в купа. Добавя се 1 с.л. вода и се задушава лукът. Пренася се при месото. 
  • Бульонът. В тигана се налива горещата вода и горчицата. Кипва се като се бърка, за да се включат и останалите по дъното на тигана частици. Подправя се на вкус със сол и пипер.
  • Охладеното тестото се разделя на 2 части – за дъно и стени и за капак. С първата се застила форма с диаметър 21 см и дълбочина 5-6 см. Вътре се изсипва месото и лукът, добавя се бульона с горчицата, ръси се с магданоз. Тестения ръб се маже с малко вода и се покрива с капака. Двете тестени части се притискат добре, за да слепнат. 
  • Излишното тесто се изрязва. Правят се нарези по ръба за украса. В средата се прави кръстат нарез, за да излиза парата. Отгоре се маже с разбит в малко горчица белтък. Украсява се с изрязани от тестото фигурки. 
  • Пече се в загрята до 220°С фурна за 20 минути. Покрива се хлабаво с фолио и се пече още 20 минути на 180°С.

Правя пай за първи път и съм изумена, че се получи от раз. Определено ще си купя специална керамична тава за пай.
.

2 коментара:

Анонимен каза...

Е, тези 430 грама месо ме разбиха! Още по-екзотично щеше да бъде, ако бяха 432, например. :-)

The witch каза...

Анонимна, за екзотично не зная, но ако беше 432 грама - вече щеше да си разбита :)
Весели празници, изпълнени с вяра, надежда и любов!

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.