понеделник, 28 февруари 2011 г.

Бърза закуска Тумбачета



Необходими продукти:
100 г брашно, пресято
½ ч.л. бакпулвер
1 щ. сол
1с.л. пудра захар
1 яйце
150 мл прясно мляко

Начин на приготвяне:
Брашното, бакпулвера, солта и захарта се смесват в купа.
Прави се кладенче в средата, където се разбива яйцето.
Добавя се млякото и се разбива с телена бъркалка.

В тиган с горещо олио се пускат порции от сместа със супена лъжица.
Пърженките се издуват като мехурче и се обръщат на другата страна.
Преди сервиране се оцеждат на плътна хартиена салфетка.
  • Получават се 30 броя пърженки с големина на кайсия, достатъчни за закуска на трима-четирима.        
.

петък, 25 февруари 2011 г.

Свинско печено с мляко

Това ястие е характерно за италианската кухня. Макар да ви се стори, че свинско и мляко е необичайна комбинация, то резултатът на съчетаването им е крехко месо и възхитителен сос. 
Малко история: „Arista al Latte” е тосканското име за свинско, печено в мляко. Корените на този специалитет се отнасят в далечната 1430 г. Това е времето на Вселенския събор във Флоренция, когато се прави опит за уреждане на различията между гръцката и римската църкви. Тогава на гостите сервират печено в мляко свинско филе, подправено с розмарин, сол и черен пипер. Всички гърци възкликват: "Arista, Arista! (Добре, добре!)". И така името остава до днес в Италия.
Необходими продукти за 2 порции:
400 г чисто месо от свински бут
400 мл прясно мляко
магданоз, пресен или замразен

Необходими продукти за марината:
50 мл зехтин
с.л. винен оцет
1 скилидка чесън, счукана
½ ч.л. сух розмарин
сол
черен пипер

Начин на приготвяне:
Месото се слага в дълбок съд за печене така, че да няма много място около него. 
Залива се с маринатата. 
Захлупва се и се прибира в хладилник за 24 часа като от време на време се обръща.


На другия ден в тавата с месото се сипва млякото. 
Пече се при 180°С за 1 час, без да се похлупва. 
Пече се още 30 минути при 200°С. 
Когато е готово се изважда в блюдо, покрива се с алуминиево фолио, за да остане топло.


Сосът. По време на печенето млякото се пресича, с решетъчна лъжица се отстранява от течността. Отнема се излишната мазнина от повърхността на течността. 
Прецежда се. Вари се бързо, докато не се получи гъст сиропообразен сос. 

Сервиране. Месото се реже на резени. Залива се със сос. Украсява се с магданоз. Гарнира се с варени моркови и броколи.
  • Източник: сп. Уверени в кухнята
П.С. Истинско удоволствие за мен са писмата със снимки от доволни читатели. Разбирам, че идеята се приема отлично и мисията на блога ми да подкрепя и вдъхва увереност на начинаещи кулинари е изпълнима. „Не е трудно, аз също опитах” „работи”. Днес ще демонстрирам силата на друга магия – приятелството и усмивките. Повод е това писмо, пристигнало на towerwitch.gmail.com, което ме изпълни с радост и удовлетворение

Еми, сърдечно ти благодаря за доверието към моите рецепти, за отделеното време и подкрепата. Бъди здрава и щастлива! Направи света около себе си красив и пъстър, ароматен и вкусен. Тогава той ще ши отвърне със същото!
Писмото от 4 юли 2011 г.
Здравейте. Казвам се Емилия.
От известно време следя Вашият блог.
Много ми допада - както начина по, който е оформен, така и прекрасните вкусотии, които споделяте с нас - любителите кулинари.
Реших да подкрепя идеята Ви " Не е трудно, аз също опитах" :-))
Приготвих свинско печено с мляко и.........със съпруга ми се влюбихме в този вкус.
Изпращам 2 снимки, ако имате желание - публикувайте ги в блога си.
За съжаление фотоапарата ми е съвсем, съвсем любителски, но...важно е желанието, нали !?
Желая Ви много успех и творческо вдъхновение, дано да съм ви донесла поне една усмивка с писмото си.
Еми
    .

    вторник, 22 февруари 2011 г.

    Болярска питка "Снежи"

    Това е разкошна пита по търновска рецепта. Спомен от приятелка, затова носи второ име. Отвътре е мека и пухкава, а отвън - с уханна хрупкава коричка.

    Необходими продукти:
    1 кубче (40 г) прясна мая
    ч.ч. топла вода
    1 с.л. захар
    1 кг брашно
    2 с.л. сол
    4 яйца (1 жълтък – за намазване)
    400 мл вода
    8 с.л. краве масло или свинска мас

    Начин на приготвяне:
    Маята се размива в топлата вода и захарта. Втасва 20 минути. Получава се леко запенване.

    Брашното и солта се пресяват в широка тава. 
    В средата се прави кладенче, където се сипва втасалата мая, разбитите яйца  и останалата вода. 

    Меси се тесто върху набрашнена повърхност до гладко и еластично тесто. 
    Дели се на 4 топки. 
    Оставят се в намаслена тава, покрити с найлоново фолио на топло за 20 минути.

    Подготвя се достатъчно работно място – едно за разточване на корите и второ за подреждането им една върху друга. Върху набрашнена повърхност всяка топка се премесва и оформя на кръгла кора с дебелина 5 мм. Колкото по-тънки са корите, толкова по-финна се получава питата. Редят се една върху друга като между тях се маже с разтопено масло или мас. Така подредените кори се навиват на руло и внимателно се усуква. Рулото се поставя във вид на охлюв в намаслена кръгла тава с диаметър 30 см. Повторно втасва до удвояване на обема около 1 час. 


    Втасалата питка се маже с разбит жълтък. Пече се в загрята до 200°С за 50-60 минути. Ако започне да прегаря прекалено бързо отгоре – трябва да се покрие хлабаво с алуминиево фолио. Аз пека в средата на долната половина на фурната, защото в средата на цялата фурна отгоре се получава дебела коричка, а отдолу – не се препича. Готовото питка се пръска леко с вода и веднага се покрива с кърпа.
    • Продуктите трябва да са със стайна температура. 
    • Може да се прибави сирене между корите, но гладката повърхност на питката се нарушава.
    • Получава се пита с тегло над 2 кг. 
    • Още за тесто за хляб и пити тук. 
    .

    неделя, 20 февруари 2011 г.

    Пай с месо и горчица



    Необходими продукти за 3 порции:
    430 г свинско месо
    1 с.л. брашно, смесено с черен пипер
    ½ с.л. олио
    16 г краве масло
    1 малка глава кромид лук, нарязана на ситно
    150 мл гореща вода
    1-2 с.л. горчица
    Сол
    Черен пипер
    1 с.л. магданоз, нарязан на ситно
    1 белтък (за масленото тесто се използва жълтъка)

    Начин на приготвяне:
    •  Масленото тесто е вече замесено и се охлажда в хладилник.
    • Месото се реже на малки кубчета. Овалва се в подправеното с  черен пипер брашно. Пържи се до кафяво в тиган със загрято олио и масло. Изважда се в купа. Добавя се 1 с.л. вода и се задушава лукът. Пренася се при месото. 
    • Бульонът. В тигана се налива горещата вода и горчицата. Кипва се като се бърка, за да се включат и останалите по дъното на тигана частици. Подправя се на вкус със сол и пипер.
    • Охладеното тестото се разделя на 2 части – за дъно и стени и за капак. С първата се застила форма с диаметър 21 см и дълбочина 5-6 см. Вътре се изсипва месото и лукът, добавя се бульона с горчицата, ръси се с магданоз. Тестения ръб се маже с малко вода и се покрива с капака. Двете тестени части се притискат добре, за да слепнат. 
    • Излишното тесто се изрязва. Правят се нарези по ръба за украса. В средата се прави кръстат нарез, за да излиза парата. Отгоре се маже с разбит в малко горчица белтък. Украсява се с изрязани от тестото фигурки. 
    • Пече се в загрята до 220°С фурна за 20 минути. Покрива се хлабаво с фолио и се пече още 20 минути на 180°С.

    Правя пай за първи път и съм изумена, че се получи от раз. Определено ще си купя специална керамична тава за пай.
    .

    Богато маслено тесто

    Често съм се прихласвала по изкусителни сладки и солени пайове. Оказа се, че не толкова трудно да се преготви маслено тесто за пай. За разлика от основното маслено тесто, в което вместо жълтък има 1 ½ с.л. вода, богатото маслено тесто с по-ароматно и по-вкусно. 
    • Всички продукти трябва да са студени.
    • когато се меси е препоръчително ръцете да се студени.
    • Меси се за кратко.
    • Готовото тесто може да се съхранява в хладилник за 3-4 дни.
    • Масленото тесто трябва да е охладено, за да се обработва за пай.

    Необходими продукти за 390 г. маслено тесто:
    225 г брашно
    1 щ. сол
    115 г краве масло
    1 жълтък (белтъкът се използва за мазане на пая)
    2 с.л. студена вода
      
    Начин на приготвяне:

      1. Брашното и солта се пресяват в купа.
      2. Добавя се студеното масло.
      3. Жълтъкът се разбива със студената вода.
      4. Прибавя се в купата.  
      5. Меси се на ръка или с миксер до твърдо тесто. 
      6. Поставя се в найлонов плик и се прибира в хладилник за 30 минути.
       
      .

      петък, 18 февруари 2011 г.

      Канелени кифлички

      Канелените кифлички се правят от сладко тесто с мая и плънка от масло, канела и захар (по желание стафиди). Тестото се навива на руло и се реже напречно на отделни рулца. Често се сервират с някаква глазура, което им придава прекрасен леден блясък.  
      Особено популярни са в Северна Европа и Северна Америка. В Швеция се чества ден на канелата на 4 октомври. Там канелените кифлички се наричат kanelbulle и са на особено висока почит.  
      Всеки знае за шведската детска писателка Астрид Линдгрен и нейните забавни герои. Помните ли Карлсон и Дребосъчето? А канелените кифлички, описани в книжката?  
      „… Майката… побърза да постави пред него чаша горещо какао и пресни кифлички. Дребосъчето много обичаше всичко това. Още от стълбата той долови сладостния дъх на току-що изпечено маслено тесто. А от майчините прекрасни кифлички с канела животът му ставаше много по-сносен.  
      Преизпълнен с благодарност, той отхапа един залък.  
      … Дребосъчето стана от масата сит, весел и напълно доволен от живота. Подутината на челото не го болеше. В устата си чувстваше чудесния вкус на кифлички с канела, през кухненския прозорец светеше слънцето и майка му изглеждаше толкова мила в своята карирана престилка.

      Дребосъчето дойде при нея, шумно целуна пълната й ръка и каза:
      — Колко те обичам, мамичко!
      — Много се радвам — отговори майката.
      Да, обичам те, защото си много мила...” 
      Бъдете мили и вие.  
      Освен това, шведски учени определят канелата като стабилизатор на кръвна захар. Според тях тя намалява инсулиновата чувствителност и позволява на организма да усвоява повече от глюкозата в кръвта, което води до стабилни стойности на захарта, а при диабетиците до по-малка необходимост от инсулин. Препоръчват дневна доза от 1 ч.л.  
      Установено е, че хората, които добавят по половин чаена лъжичка канела към сладките храни, повишават по-бавно кръвната захар в сравнение с тези, които изобщо не употребяват подправката. Затова добавяйте канела към сладкиши, зърнени храни, мляко и кафе. Смес от канела, кимион, кориандър и орехи е идеална за ориз и други зърнени продукти.
      Неустоимо, незабравимо, ненадейно изчезва...

      Необходими продукти за тесто: 
      1 ч.ч. с вместимост 240 мл течност
      ч.ч. (75 г) краве масло, разтопено, със стайна
      ч.ч. (66 г) бяла захар
      ½ ч.л. (2,5 г) сол
      3 големи яйца
      4 ½ - 5 ч.ч. (630-700 г) брашно
      1 пак. (7 г) суха мая
       

      Необходими продукти за плънка:
      ¾ ч.ч. (160 г) кафява захар
      ¼  ч.ч. (35 грама) брашно
      1 с.л. канела
      ½ ч.ч.(113 г) краве масло
      ¼ ч.ч. стафиди
      ¼ ч.ч. сушени кайсии



      Необходими продукти за топинг:
      ½ ч.ч. (58 г) пудра захар
      1 с.л. маргарин
      2-3 с.л. вода

      Начин на приготвяне:

      Замесване на тесто – ръчно:
      В купа се смесват 2 ¼ ч.ч. (315 г) брашно и маята.
      В тенджера, като се разбърква непрекъснато се смесват млякото, маслото, захарта и солта (без да се нагрява силно, само до топло – 50°С). Сваля се от котлона.
      Брашното постепенно се сипва към млечната смес при разбъркване с миксер на ниска скорост.
      Яйцата се добавят едно по едно, като след всяко се разбива.
      Сместа се бърка на висока скорост 3 минути.
      Сменят се бъркалките с тези за тесто или месенето продължава на ръка.
      Останалото брашно се добавя, докато се получи средно меко тесто – гладко и еластично, да не лепне на пипане. Меси се 3-5 минути.
      Поставя се в намаслена купа, покрива се с найлоново фолио и почива 10 минути.

      Замесване на тесто в машина за хляб:
      В малка тенджера, като се разбърква непрекъснато се смесват млякото, маслото, захарта и солта (без да се нагрява силно, само до топло – 50°С). Яйцата предварително се разбиват с миксер и внимателно се прибавят към леко охладената млечна смес.
      Млечно-яйчената смес се сипва в контейнера на машината за хляб.
      Брашното се пресява, сипва в контейнера, така че изцяло да покрие течността.
      Маята се поставя в кладенче в средата на брашното, така че да не допира до течността на дъното.
      Задава се програма за месене на тесто за пица. Машината ми е Moulinex – програма 12, за 1 ч. 10 минути; включва 3 мин. бързо замесване, 15 мин. бавно замесване и два пъти по 52 мин. втасване.

      Приготвяне на плънката:
      Кафявата захар, брашното и канелата се смесват.
      Добавя се студеното, нарязано на парчета масло.
      Задължително се използва краве масло, а не маргарин. Иначе се получава много водниста плънка и изтича.
      Разбърква се до ронлива смес.
      Прибавят се стафидите и кайсиите, нарязани на дребно.
      Задължително използвайте краве масло, а не маргарин. Иначе се получава много рядка и втечнена като тази на снимката:
       

      Оформяне на кифличките:
      Втасалото тесто се премества върху набрашнена повърхност.
      Разточва се на квадрат с размери 30 х 30 см. 
       

      Плънката се разпределя равномерно върху него.
      Внимателно се навива на руло.
      Реже се на 8 равни по големина парчета. 


      Подреждат се в намаслена правоъгълна тава с размер 33 х 23 см или кръгла тава с диаметър 30 см, задължително с дълбочина минимум 5 см.


      Повторно втасване:
      Тавата с кифличките се покрива с найлоново фолио.
      Втасва до увеличаване на обема за 1 час на топло.
      Аз я прибирам в хладилник за през нощта. На следващата сутрин махам фолиото и се оставя при стайна температура 20-30 минути. Това може да се ускори, ако фурната се нагрее за 1 мин. до 50°С, изключва се, тавата се поставя вътре за 10-15 минути.
       Бухналите кифлички се мажат с разтопено масло с четка. 


      Печене:
      Пече се в загрята до 190°С фурна за 25-30 минути или до светло кафяво.
      Ако е необходимо, за да се предотврати изгаряне отгоре се покрива с алуминиево фолио през последните 15 минути от печенето. Може да се включи само долен реотан за по-хрупкава коричка отдолу и отстрани.
      Готовите кифлички се мажат отново с разтопено масло, остават в тавата за 10 минути.
      Изваждат се оттам и изстиват върху метална решетка. 

      Приготвяне на топинга:
      Пудрата захар се пресява, за да не се получават бучици.
      Смесва се с маргарина и водата.
      Бърка се до гладкост и лъскавина.
      Ако се налага, леко се загрява в микровълновата фурна до хомогенно смесване на съставките. За времето, докогато се пекат кифличките, топинга отново се стяга, така че да се разнася с вилица на стегнати пръски по повърхността на кифличките.
      • Винаги се използва пресята пудрата захар за приготвянето на гладка и лъскава глазурата без бучки. 
      • Дори без сушени плодове в плънката се получават изключително неустоими, заради аромата на канелата и карамеления вкус на кафявата захар.
      • Източник: joyofbaking.com.
      Сърдечно благодаря на Соня (Моето сладко хоби) за писмото и снимките за „Не е трудно, аз също опитах”:

      Здравей, ще повторя, че много ми допадна твоят блог заради подробните и точни описания на приготвянето на различните рецепти. А и не са сложни за изпълнение. Направила съм вече доста неща, но не всичко съм снимала! Изпращам снимки от някои мои ястия по твои рецепти за рубриката ти "Не е трудно, аз също опитах". Това си снимки от ''Канелени кифлички на майката на Дребосъчето'. Аз също съм фен на Карлсон:). 
      Много вкусно и със завладяващ аромат.

      Соня, справила си се чудесно. Радвам се, че си зарадвала своите близки с изделия по мои рецепти. Харесва ми това, че си добавила във всяка нещичко от себе си. 
      Пожелавам ти нови и успешни кулинарни приключения.

        .
        Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

        7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

        7 от последните коментари

        Моята "сандъчена" градина, 2010 г.