понеделник, 26 март 2012 г.

Предпразнично за Цветница - питки Розички и цветя от текстил

С настъпването на пролетта ме обзема едно свежо и съживително чувство. Харесва ми да наблюдавам как всичко около мен са събужда от зимната си почивка. Природата се раззеленява, във въздуха се носят аромати на уханни цветя, от клоните на дърветата се чува весело чуруликане на птички. Определено това е моят любим сезон.
Наближава един от най-прекрасните пролетни празници – Цветница. Тази година се пада в неделя, на 8 април, само след 2 седмици. Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.
Подвластна на празничните приготовления по принцип и провокирана от Цветница, днес реших акцента на публикацията да са цветята в две от възможните им измерения:
 и
от мека сатенена тъкан
Ще започна отзад напред. Идеята за текстилните цветя заимствах от два любими сайта. Необходими са ви парчета плат, свещ, пистолет за топъл силикон или игла и конец, безопасна игла за окачване, мъниста или други подобни от стар гердан/гривна, не повече от 30 минути време и доза настроение. Ето как изглеждат първообразите, а указания стъпка по стъпка ще откриете тук: 1 и 2.


А това се моите цветя:

Жълтото цвете направих от сатен, който много добре се деформира/къдри от топлината на пламъка.  Няма да се спирам подробно на начина на изработка, тъй като съм посочила източника на идеята. Само ще предупредя да бъдете изключително внимателни с огъня, за да се избегнат неприятни последици.  

Другото цвете направих от материя, която не се поддава на красиво оформяне със свещ. Затова измислих нов начин на оформяне на цветето.

 

Приготвих по 2 големи и по 2 по-малки (с около 5 мм) кръгчета от сив и черен плат.
Наложих ги от по-големите към по-малките като редувах цветовете.
Прегънах на две, за да се оформят два полукгъга, горният  оставих с около 1 см по-къс.
След това позавъртях по малкият полукръг до постигане на желания ефект.
Използвах топъл силикон за пришиването на плата, но ако нямате пистолет може да използвате игла и конец.

Всъщност може първо да подготвите питките розички и докато те се пекат да направите цветята от текстил.
Харесвам тестото с прясно мляко. Винаги се получава толкова еластично и меко. Затова днес, тенденциозно и предпразнично за Цветница, ви предлагам рецепта за уханна градина от розички, направени от любимото тесто. За да има нещо ново обаче, съм използвала прясна мая вместо суха и съм оформила питките розички в нов вариант. Идеята открих тук. Днес замесих тестото в машината за хляб, но ако решите да се вихрите ръчно може да надникнете в този коридор на кулата, за да видите как става тестото изцяло на ръка. Опитайте…

Необходими продукти за 12 броя:
1 ч.ч. с вместимост 240 мл течност
60+75 мл ( ч.ч.) топло прясно мляко
1 яйце, разбито
30 (
2 с.л.) мас, леко разтопена
300 г (2 ¼ ч.ч.) брашно
1 с.л. захар
½ ч.л. сол
1
0 г прясна мая
70 г кашкавал или сирене, на 12 кубчета

Начин на приготвяне:
Замесване в машина за хляб Moulinex:
Маята, захарта и 2 с.л. брашно се размиват в 60 мл топло прясно мляко.
Покрива се с мека кърпа и почива 15 минути.
Маста се разтапя в микровълнова печка. Не трябва да е прекалено топла.
В контейнера се сипва останалото 75 мл топло мляко, маста и солта.
Покрива се с пресятото брашно.
Сипва се сместа с маята.
Задава се програма 12 за замесване и втасване на тесто с продължителност 1 ч. 10 мин.

Ръчно замесване:
Маята, захарта и 2 с.л. брашно се размиват в 60 мл топло прясно мляко.
Покрива се с мека кърпа и почива 15 минути до образуване на пенеста смес.
Брашното и солта се пресяват в широка тава.
Прибавят се разтопената мас, разбитото яйце, останалото мляко и сместа с маята.
Меси се на набрашнена повърхност за 10 минути до гладко и еластично тесто.
Оформя се топка, слага се в намаслена купа, покрива се.
Втасва до удвояване на обема.

Оформяне на розичките:
Работи се на набрашнена повърхност.
Тестото се разточва с дебелина 0,5 см. Изрязват се 12 кръга с диаметър 12 см.
В центъра на всеки кръг се поставя 1 кубче кашкавал.
Около него се реже на 4 места. Получават се 4 сектора.
Секторите се увиват около пълнежа като се застъпват леко един зад друг.
Получава се нещо като пъпка на роза.


Питките се поставят в тава за мъфини с хартийки за печене като се омасляват с пръсти. Почиват 30 минути.  


Пече се в загрята до 180°С фурна за 25 минути

.

понеделник, 19 март 2012 г.

Пикантно задушено свинско

Задушаването се състои в бавно приготвяне на храната във фурна или на котлон, придружено с вкусен сос или бульон. Парчетата месо, най-подходящи за задушаване, са плешка и преден крак. Котлетите могат да се задушават цели. При избора на рецепта за неделния обед за пореден път се доверих на любимото списание „Уверени в кухнята”. Спрях се на пикантно задушено свинско. Времето, необходимо за подготовка е сравнително малко и предвид неангажиращото приготвяне във фурна ястието е предпочитано и любимо за мързеливите съботно-неделни дни.

Необходими продукти за 4-6 порции:
30 + 20 г брашно
1 ч.л. къри на прах
сол и черен пипер
900 г свинско месо, на кубчета по 2,5 см
25 + 25 г масло или растителна мазнина
1 глава кромид лук, на ситно
2 стръка праз, на дебели шайби
100 г млади гъби, на половинки
400 г домати от консерва
150 мл бульон
1 с.л. пресен ситно нарязан или 1 ч.л. сух риган

Начин на приготвяне:
Обърква се 30 г брашно с кърито, солта и черния пипер.
Свинското се овалва в подправеното брашно.
Месото се запържва в половината мазнина до леко покафеняване.
Прехвърля се в дълбока малка тава за печене.

Запържва се лукът в останалата мазнина до омекване.
Добавят се празът и гъбите, готви се до омекване.
Слага се останалото брашно, доматите, бульона и ригана.
Готви се на тих огън до сгъстяване.


Сосът се излива върху месото.



Пече се загрята до 180°С фурна за 1 час и половина или до сгъстяване на сосът и омекване на месото.
 

Сервира се веднага. Не се приготвя гарнитура. Сосът е богат и вкусен.  

.

понеделник, 12 март 2012 г.

Варени гевреци Brezel

Днешната рецепта имам от кулинарното предаване „От пекарната” на развлекателния канал Utilisima. Екипът е от Аржентина и показва стъпка по стъпка рецептите си за разнообразни печива. След италианските гевреци Taralli по рецепта на Lety, наскоро правих еврейските варени гевреци Bagel по рецепта от списание „Уверени в кухнята”. Отзивите за тях все още се носят из коридорите на кулата. Харесва ми да изпробвам различни варианти на едно и също ястие, пречупени пред призмата на различните национални кухни. Затова тези брецели, направени по традиционна немска рецепта привлякоха моя интерес. Всеки може да опита, дори начинаещи готвачи, защото се получават много лесно, без странни съставки и необичайни техники.
Малко история… Съществуват най-различни версии за произхода на варените гевреци Brezel, но според повечето те имат християнски произход. Легендата ни отвежда в далечната 610 г. сл.Хр., когато монаси измислят гевречета, като награда за децата, научили добре молитвите. Именно този факт е свързан с характерната форма на брецелите, които символизират човек по време на молитва – краищата се оформят като кръстосани пред тялото ръце.

Необходими продукти:
20 г мая
50+250 мл вода
2 с.л. захар
40 г краве масло или мас*, със стайна температура
500 г брашно
12 г сол
1 ч.л. малц**

1 л вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

Замесване в машина за хляб Moulinex:
Маята и захарта се размиват в 50 мл вода.
Маста трябва да бъде със стайна температура - нито разтопена и гореща, нито стегната и студена.
В контейнера се сипва останалата 250 мл вода, маста и солта.
Покрива се с пресятото брашно.
Сипва се сместа с маята.
Задава се програма 12 за замесване и втасване на тесто с продължителност 1 ч. 10 мин.


Ръчно замесване:
Маята, захарта и водата се объркват.
Оставят се настрана за 20-30 минути до образуване на пенеста смес.
Брашното и солта се пресяват в широка тава.
В кладенче се прибавя сместа с маята.
Размесва се като се поема по малко брашно.
Когато се поеме половината брашно се прибавя меката мас.
Меси се на набрашнена повърхност 10 минути до гладко и меко тесто.
Ако сте имали тежък ден тестото може да се бие. 
На мен това ми харесва не заради терапевтичния ефект, а заради усещането как тестото става все по-меко и по-меко.
За да се получи идеално тесто по-добре да липсва брашно, отколкото вода.
Оформя се топка, слага се в намаслена купа, покрива се и почива 20 минути.

Оформяне на брецелите:

През цялото време се работи на набрашнена повърхност, за да не залепва тестото за работния плот. 

Тестото се премесва.
Може да се оформят топчета по 20, 30, 50 и 80 грама.
Днес направих 20 топчета по 50 грама.
Заглаждат се отгоре като всички краища остават отдолу. Посоченото на снимката топче показва как изглежда отдолу.
Почиват 10-15 минути.


С двете ръце се разточва от средата към краищата до получаване на фитил 40 см.
Свива се наполовина, краищата се преплитат 2 пъти, прегъват се по посока на средата и се защипват встрани от нея.
Оставят се на набрашнена повърхност да бухнат за около 15 минути.


Брецелите се бланшират в подсолена кипяща вода със сода за 30 секунди.
Пренасят се в намаслена и набрашнена тава  за печене.
По желание се ръси със сусам или маково семе.
Пече се в предварително загрята до 200°С фурна за 15 минути.


Получават се 20 брецела по 50 г.
Нямах достатъчно време за по-хубави снимки, защото брецелите бяха нападнати и опустошени на мига.


* Аз използвах свинска мас, тъй като не разполагах с краве масло. Сега е момента да уточня нещо – имам по-голяма доверие на кравите и прасетата, отколкото на химията. Затова не препоръчвам да използвате маргарин, освен когато не е указано в рецептата, защото съдържа вода и може да не се получи идеалното тесто.  
** Не сложих малц, но въпреки това се получиха страхотни брецели.
  • Още за тесто за хляб и пити тук.

Миналата седмица на towerwitch@gmail.com получих поредните снимки за „Не е трудно, аз също опитах”. Две дами изпълниха сърцето ми с радост и удовлетворение. Надявам се, благодарение на техните писма и снимки начинаещите кулинарни вълшебници да добият повече смелост за експерименти в кухнята. Повярвайте ми, в това малко кътче от дома може да бъде сътворена истинска магия. Не е никак трудно – достатъчно е малко време, няколко щипки увереност и по-голяма доза желание. Ако привлечете децата или съпругът, може заедно да се позабавлявате с приготвянето на нещо вкусно и ароматно в неделния следобед. 

Дами, благодаря за доверието към моите рецепти. От сърце ви пожелавам крепко здраве, кулинарен плам и цветни и ароматни мигове с близките хора.

Соня, ти ми изпращаш снимки за пореден път. Сериозно се замислям да върна жеста като ти подаря една от моите островръхи шапки, защото си истинска вълшебница. Твоите бързи канелени кифлички са по-сполучливи от моите. Прекрасни са! Сърдечен поздрав от всички в нашата кула!

Траяна, съдейки по email адресът ти, разбирам че си младо 25-годишно момиче. Признавам си честно, че на твоята възраст не умеех да готвя нищо друго, освен топли сандвичи и печени картофки. Днес все по-малко млади дами се впускат в кулинарното изкуство. Именно затова, твоето писмо много ме зарадва. Не губи увереност, няма нищо страшно в кухнята, превърни времето прекарано там в магия за теб самата и за твоите близки.

Писмото от 8 март 2012 на Соня:
Здравей Вещи, изпращам ти снимки, за да си избереш за рубриката "Не е трудно, аз също опитах", ако нещо ти хареса!
Бързи канелени кифлички
Писмото от 9 март 2012 на Траяна:
Здравейте! Казвам се Траяна  и съм сигурно най-голямата фенка на трицветното хлебче със спанак и кетчуп. Аз го приготвям с домашен кетчуп, имам доста, мама беше правила лятото. Правя го два пъти седмично. По повод Баба Марта приготвих за свекървата и семейството бяло и червено хлебче, като мартеничка. Не успях да го видя разрязано, тъй като те си го хапнаха в тях. Останаха много очаровани. Дори не знаеха, че мога да меся (това е спорно, но се оправям).
Поздрави и продължавайте в същия дух!!!!
.

понеделник, 5 март 2012 г.

Сладко от портокалови корички или лъжичка сладък оптимизъм, гарниран с щипка носталгия по лятото

Ето ме най-после и във вихъра на магиите в малки стъклени бурканчета. Очарователно е. И незаменимо. И като преживяване, и като вкус, и като аромат. По домашните сладкотворения ме запали Ина с изкусителните снимки на нейното сладко от круши, ябълки, банани и маково семе. След като малкият магьосник се облизва цял ден при условие, че е много придирчив към домашно консервирани храни, реших да опитам нови и различни рецепти за домашно сладко. Съвсем естествено се получи да продължа сладкотворението със слънчевите портокали, които през зимния сезон изобилстват на нашите пазари. Доставете си тази малка радост в неделния следобед и в новата седмица ще разполагате с по лъжичка сладък оптимизъм, гарниран с щипка носталгия по лятото.

Необходими продукти:
2 големи портокала, добре измити
1 ½ ч.ч. захар
1 к.л. лимонова киселина
150 мл вода

Начин на приготвяне:
Портокалите се белят с картофобелачка.
Корите се режат на ситни кубчета.
Варят се 5 минути. Водата се излива.
Действието се повтаря 3-4 пъти, за да излезе горчивината.
Сипва се вода, колкото да покрие корите.
Добавя се захарта.
Бърка се до сгъстяване на тих огън.
Прибавя се лимоновата киселина.
Оставя се още малко на котлона.
Горещото сладко се сипва в измит и подсушен буркан с винтова капачка.
Обръща се обратно.
Съхранява се на хладно.

  • Ако решите да промените дозата, съотношението на корички, захар и вода трябва да бъде 1:1:1.
.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.