понеделник, 24 февруари 2014 г.

Пиле с кисело зеле на фурна


Един от любимите ми цитати от книгата за Огюст Ескофие „Бели трюфели през зимата” е свързан със съвет за избора на подходящо пиле за готвене. „Трябва да бъдете много внимателни относно размерите на угоеното пиле. Ако е прекалено голямо, значи е твърде старо и се състои предимно от мазнини, поради което месото ще е жилаво. Затова пилето трябва да бъде младо и в среден размер. Когато го видите, ще го познаете. Сърцето ви ще подскочи.” И преди да пристъпя към днешната обикновена рецепта ще цитирам великия кулинар още веднъж: „Салам, сардини (или пиле с кисело зеле, ред. на Вещицата) – без значение какво имаше на масата ни. Изядена с подходящата настройка, храната има способността да подхранва едновременно тялото и духа.”

Необходими продукти:
1 пиле
100 г мазнина
1,5 кг кисело зеле
1 с.л. червен пипер
черен пипер на вкус
лютиви пиперки по желание


Начин на приготвяне:
Пилето се реже на порции.
Залива се с гореща вода, посолява се и се вари. Отпенва се.
Зелето и мазнината се задушават в тава за печене.
Ръси се с подправките. Готви се 20 минути.
Порциите месо се подреждат в тавата.
Добавя се малко от бульона.
Месото се покрива с пласт зеле, за да не прегори.
Пече се в загрята да 180° фурна 30 минути.
Месото се открива, за да „хване” приятна коричка и се пече още 20 минути.


Източник: 52 рецепти за ястия от пилешко месо.
Изпълнение: Магьосника.

.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Любими супички с праз и зелев сок


Кой не обича да похапва топли и вкусни супички през зимата. Ние в кулата ги обожаваме и за всеки един от сезоните си имаме подходящите предпочитания. Този път, абсолютно в крак с времето и изобилието на пазара, ви предлагам да опитате две от любимите ни супички с праз и зелев сок.
Първата – Супа със зелев сок, направих по рецепта от пожълтяло и забравено списание „Жената днес” от януари 1960 г. Втората – Чорба от свинско месо със зелев сок, е запазена марка на магьосника и никой друг в кулата не бърка в котела, когато ври тази зимна сгряваща и питателна магия. Опитайте! Да ви е вкусно и топличко в зимния ден.

 Супа със зелев сок


Необходими продукти:
2-3 стръка праз
4 с.л. мазнина
½ кг картофи
½ ч.л. червен пипер на вкус
1,5 л вряща вода
1 к.ч. ориз
2 ч.ч. зелев сок
Черен пипер на вкус
 

Начин на приготвяне:
Празът се почиства, реже се на ситно, леко се запържва в сгорещена мазнина.
Добавят се обелените и нарязани на ситно картофи.
Задушава се няколко минути, ръси се с червен пипер.
Налива се врящата вода.
Вари се на умерен огън.
Когато картофите се сварят се прибавя ориза.
Когато супата е полуготова се сипва зелев сок. Оставя се да заври.
Поднася се поръсена с черен пипер.

Чорба от свинско месо със зелев сок


Необходими продукти:
400 г свинско месо
вода
черен пипер на вкус
300 г картофи
1 глава лук
1 ч.ч. (250 мл) зелев сок
фиде
магданоз за декорация
 

Начин на приготвяне:
Месото се реже на кубчета и се залива с вода.
Добавя се черен пипер и чубрица на вкус.
Вари се на умерен огън.
Когато месото е полусварено се прибавят картофи, нарязани на кубчета и ситно нарязан лук.
Когато чорбата е полуготова се сипва зелев сок.
Поднася се поръсена с черен пипер.

Ето каква модна линия е диктувало цитираното списание: 


Честно казано, на мен ми допада тази изящна подчертано женствена мода. 


Ако похапвам повече от първия вид супичка, дали ще придобия такава стройна фигура?!
.

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Рошава възглавничка

Предизвикателство „12 тематични декоративни възглавнички”
Месец Февруари

За финал на февруарското издание на предизвикателството „12 тематични декоративни възглавнички” оставих представянето на любимата ми възглавничка. Вярно е, че отнема повече време за подготовка и изработване в сравнение с останалите три, но за сметка на това е великолепна, нали?

Материали:
Трикотажен розов плат 
Памучен розов плат
Картон за шаблон
Шевна машина
Ножица и молив
Линеал и креда
 

Съвети:
Платът за рошавата лицева част на калъфката трябва да бъде трикотажен и еластичен, за да не се разнищва и да се къдри добре. Случайно открих голямо трикотажно парче плат 1,50/1 м – истинска находка, в магазин за употребявани дрехи.  Ако нямате такъв, може да използвате 2 мъжки тениски XXL.
Платът за задната част на калъфката е добре да бъде памучен и нееластичен, с близък цвят до този на лицето. Използвах риза в розов десен.

Изработване:


За рошавата лицева част на калъфка за възглавничка с размер 40/40 см са необходими 380 бр. правоъгълни парченца плат с размер 10/4 см.

Прави се твърд шаблон* с размер 10/4 см.
От розовия плат се изработват 380 бр. правоъгълни парчета.

Ето как лесно и бързо направих това:
  • разпънах плата по ширина на масата за гладене, защото там не се пързаля; 
  • в двата срещуположни края на ширината поставих шаблона и маркирах къса му страна -  4 см; 
  • продължих да отбелязвам по този начин до края на плата, разпънат на масата; 
  • съединих отметките и получих  пет линии през 4 см една от друга; 
  • по същия начин начертах нови линии, напречни на първите, според дългата страна на шаблона - 10 см; 
  • нарязах плата по ширина като се постарах да не размествам получените ленти; 
  • нарязах лентите наведнъж по вторите маркирани линии; 
  • продължих по описания начин до края на плата по дължина. 

ВАЖНО! За да се получат красиво накъдрени „рошки”, лентите се режат по вътъчните нишки на плата, напречно на основните. Тъканите се получават при преплитането в определен ред на две системни нишки – основни и вътъчни. Основните нишки са успоредни на ивата на плата, т.е. на неговата дължина, а вътъчните са перпендикулярни на основните нишки.
 

За основа на рошавата лицева част се изрязва квадрат с размер 44/44 см от памучния плат.
За лесно пришиване на трикотажните парченца, основата се разчертава по следния начин:
  • очертава се квадрат 40/40 см като се оставя по 2 см от ръба при всички страни за резерва; 
  • начертават се 19 линии през 2 см една от друга; 
  • напречно се правят 3 линии, така че да се получат четири 10-сантиметрови сектора.

По всяка от 19-те линии ще се зашиват 20 правоъгълни парченца – по 5 в сектор.
За удобство парченцата се групират на 19 купчинки с по 20 парченца.
По първата линия се зашива първият ред парченца.
Прегъват се наляво, за да не пречат при шиенето на следвая ред и т.н. до 19-я ред. 
 

Ето как пришивам парченцата:
1. Правят се 4-5 бода в началото на плата (в резервата).
 

2. Поставя се първо парченце като се центрира в линията, правят се 3-4 бода.
 

3. Нагъва се към крачето на машината.


4. Изминава се, но не до самия край.


5. Поставя се второ парченце, довършва се шева на първото и …


6. … продължава по нагънатото новопоставено, но отново не до самия му край.


7. Заляга се трето парченце, довършва се шева на второто и …


8. … продължава по нагънатото новопоставено, но отново не до самия му край.


9. Заляга се следващо парченце и т.н. всичко се повтаря.
 

Ето как изглежда лицето на калъфката отпред и отзад: 


За гръб на калъфката от памучния плат се разкрояват 2 правоъгълника с размер 32/42 см.
На машина се изминава подгъв при една от дългите страни на всеки от детайлите. 
Сглобяване на калъфката
Лицето и гърбът на калъфката се налагат с лицевата страна на плата едно към друго.
Застъпването на двата детайла за гърба на калъфката е необходимо, за да се получи отвор за обличане на възглавничката.
Изминават се съединителен и зачистващ зиг-заг машинен шев по маркирания предварително контур като остават 2 см за резерва.
За да е по-лесно зашиването, първо се изминават двата шева, който свързват цели парчета лице и гръб като рошките се прибират към вътрешността, за да освободят място за шев.
 

Накрая се правят шевовете, които свързват лицето и половинките на гърба. 



Калъфката се обръща и се глади с ютия.


Възглавничката се облича с новата калъфка. 
 

* За да се получи достатъчно твърд шаблон, удобен за работа, аз наложих няколко правоъгълника един върху друг и ги защипах с телбод машинка. 


Източник за идеята тук.

Предизвикателство „12 тематични декоративни възглавнички”
Месец Февруари
.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.