понеделник, 29 септември 2014 г.

Пай с круши по рецепта от 1966 г.

Както знаете вече от други публикации, много харесвам старите готварски книги – онези пожълтелите и пооръфаните, заради предизвикателството да изпълня рецептата в нетърпеливо очакване до самия край, подклаждано от липсата на илюстрации, които да ме ориентират за визуалния и ароматния резултат. Е, „Съвременна готварска книга” от 1966 г. за пореден път ме провокира с рецепта за пай с круши. Бързо и лесно, без специални умения и приспособления, но вкусно и ароматно се получи, повярвайте ми. И в този контекст ще цитирам Огюст Ескофие (от разкошната и съблазнителна книга  Бели трюфели през зимата” на Никол М. Келби), която прочетох миналата година: „Ако блюдото е много добро и може да бъде приготвено дори от неумел готвач, то ще живее вечно.”
Есента е сезонът на сочните и насъбрали слънце круши. Градските пазари са своеобразно царство на кралица Круша. Всичко това вещае гастрономично изобилие – кекс с круши, сладко от круши, крамбъл с круши, карамелизирани круши и какво ли още не... Опитайте моето предложение за пай с круши. Надявам се да ви допадне.

Необходими продукти:
1 ч.ч. с вместимост 200 мл
120 г краве масло или 3/4 ч.ч. (150 мл) олио*
150 г пудра захар
4 жълтъка
1 ч.ч. (150 г) брашно
1 бакпулвер
1 к.ч. (60 мл) прясно мляко/вода

300-330 г круши, добре узрели и меки, почистени
4 белтъка
4-5 с.л. пудра захар
 

Начин на приготвяне:
Маслото и пудрата захар се разбиват 10-15 минути.
Последователно се прибавят жълтъците, пресятото с бакпулвера брашно и млякото.
Сместа се разбива добре.
Изсипва се в намаслена и набрашнена форма с отделящо се дъно с диаметър 26 см.
Пече се в загрята до 180°С фурна за 30 минути или до златист цвят.

Опеченото тесто се покрива плътно с тънки резени от добре узрели круши.
Покрива се със сняг от белтъци, разбити с 4-5 с.л. пудра захар.
Паят се пече отново в умерена фурна за 10 минути или докато белтъците се засушат и леко порозовеят.

* Тестото може да се приготви с ¾ ч.ч. олио вместо с масло. Тогава захарта се разбива с жълтъците, а след това се прибавят останалите продукти.

Източник: Пенка Чолчева. Съвременна готварска книга. София, 1966 г., рецепта 1106.

.

понеделник, 22 септември 2014 г.

Свински врат печен на сол

Често надничам в кулинарния блог „Вкусни моменти”. Истинска наслада е да разглеждам красивите снимки на майсторски аранжирани блюда с вкисни ястия. Преди време главният магьосник в кулата прояви инициатива в готвенето като приготви свински врат върху сол по тази рецепта. След това не успя да се спре и повтори, и потрети... Драго, благодаря за вдъхновението, което му "изпратихте" и за удоволствието, което изпитахме, опитвайки ястието.


Необходими продукти:
Едно цяло парче свински врат без кост
люта горчица
500 г сол
розмарин, чубрица, майорана, магданоз, джоджен, риган, девесил

Начин на приготвяне:
Тавата се покрива с алуминиево фолио.
Солта се разстила равномерно.
Месото се боде многократно с вилица. 
Обилно се маже от всички страни с горчица.
Ръси се със зелени подправки.
Поставя се върху солта.
Пече се при 200°С два часа и половина.

И… „Готово! Сочно, апетитно и с една незабравима хрупкава вкусна коричка.” Както пише в своя блог Драго. Отново сърдечно благодаря!
.

понеделник, 15 септември 2014 г.

Възглавнички Вяра, Надежда и Любов с многоцветни плисета

Предизвикателство „12 тематични декоративни възглавнички”
Месец Септември
На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. На този ден се отдава почит на най-главните християнски добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Реших тематичният комплект от възглавнички за месец Септември да бъде посветен на този свят ден, за да напомня колко е важно да проявяваме твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов, за да ни крепят и да устояваме на превратностите и трудностите. 

Материали:
Памучен бял плат
Разноцветни памучни платове – розов, циклама, зелен, зелено-бяло райе
Розова, зелена и лилава прежда
Шевна машина
Ножица
Линеал
Креда или мек молив
Игла за бродиране


Изработване на квадратна калъфка

За лице на калъфката от белия плат се разкроява квадрат с размер 42/42 см – размера на моята възглавничка 40/40 см + по 1 см за резерва от всички страни.
За гръб на калъфката от белия плат се разкрояват 2 правоъгълника с размер 28/42 см. На машина се изминава подгъв при една от дългите страни на всеки от детайлите, за да се получи размер 26/42 см. Това са страните, които оформят отвор за обличане на възглавничката.

Изработване на бродерии Вяра, Надежда, Любов с Контурен бод
На ръка или с помощта на компютър създайте собствени надписи Вяра, Надежда и Любов с шрифт и големина на буквите по избор.
С водоразтворим молив нанесете надписите върху белите квадрати за лице на калъфката.


Как се прави Контурен бод

Съвети:
Препоръчвам да използвате еднакъв шрифт за отделните надписи.
Колкото по-дебел е конецът, толкова по-релефни и по-ясни ще станат надписите.
Препоръчвам да използвате гергеф. Това е инструмент за бродиране. Той се състои от два дървени или пластмасови пръстена, между които се поставя платът, върху който се бродира, за да не се плъзга.


Изработване на многоцветните ленти за плисетата
Разкрояват се четири ленти с ширина 6 см и дължина 240 см от четирите цветни платове.
Лентите се режат на парчета с дължина 20 см.
Отделните парчета се съединяват като се редуват четирите цвята до получаване на лента с дължина 240 см.
Лентата се разделя на четири еднакви сектора, който се маркират с креда. Това е необходимо да лесно и равномерно разпределяне на плисетата впоследствие.
По този начин трябва да се подготвят три ленти.
Всяка лента се сгъва надлъжно и се приглажда с ютия.
Получава се двойна лента с ширина 3 см, от които 1 см е за резерва.


Сглобяване на калъфката
Сгънатата лента се налага към лицевата страна на бродираните вече квадрати.
Равномерно се разполагат плисенцата по цялата обиколка на квадрата като се има предвид предварителното маркиране – всеки сектор за всяка от страните на квадрата.
Изминава се машинен шев.
Бродираният квадрат и детайлите за гръб на калъфката се налагат с лицевата страна на плата едно към друго като плисенцата остават по средата.
Застъпването на двата детайла за гърба е необходимо, за да се получи отвор за обличане на възглавничката.
Изминава се съединителен машинен шев по маркирания предварително контур като остава 1 см за резерва и се зачиства със зиг-заг.
Калъфката се обръща налице и се глади с ютия.
Възглавничката се облича с новата калъфка.
.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Паста с броколи и кимион

Блюдото, което днес поднасям в кулата, приготвих по рецептата Паста с брюкселско зеле и  кимион от специално издание „Златната селекция на Кулинарен журнал” – „50 оригинални рецепти с паста”. Замених основния продукт – брюкселското зеле, с броколи. Ето защо…..

Едва ли има човек, който да не знае, че броколите са много полезни. Въпреки това у нас този зеленчук остава в сянката на своя най-близък роднина карфиола и на други представители на семейството си – зелето и ряпата. Причина за това е фактът, че броколите не присъстват в традиционната българска кухня. 
Интересно е обаче, че историята на този зеленчук започва съвсем наблизо – на територията на днешна Турция, където е култивиран за пръв път. В Европа обаче броколите проникват не по преките пътища, а по море до Италия, тогава център на Римската империя. Там бързо стават любима храна на римляните, но през следващите 2000 г. популярността им не напуска тези земи. Така до началото на ХХ век броколите са слабо познати в останалата част на света, но точно тогава настъпва превратният момент в тяхната история – открити са лечебните им свойства. Обявени за една от най-полезните храни в света те бързо се разпространяват в САЩ, Азия и останалата част на Европа.
На първо място съдържат големи количества витамин С, витамин К, бета-каротин, фолиева киселина и витамини от групата В (В1, В2, B3, B6). Богати са и на калций, желязо, магнезий, калий и цинк. С този състав те надминават не само всички свои роднини, но излизат на челните места сред всички храни в света. Изключително подходящи са и за бъдещи майки, защото съдържат най-важните витамини и минерални вещества, необходими през бременността, и то в напълно натурална форма.
Най-ценната съставка в броколите безспорно е сулфорафанът. Това вещество от една страна предотвратява появата на рак на стомаха (като убива Хеликобактер пилори, която го причинява) и рак на кожата (като неутрализира вредното въздействие на ултравиолетовоте лъчи), а от друга спира растежа на вече зародилите се туморни клетки и при много от останалите видове рак. С това си действие сулфорафанът е най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката до този момент.
Въпреки своите незаменими свойства обаче, броколите са известни и като едни от най-омразните зеленчуци за малките деца. Те не се интересуват от това, колко полезна е дадена храна, а от това дали им е вкусна. Лошата слава на броколите в това отношение обаче се дължи най-вече на неправилното им приготвяне. С подходящата кулинарна обработка, те се превръщат в едни от най-вкусните блюда.

Продукти за 4 порции:
400 г паста
600 г. броколи
½ ч.л. семена от кимион
3 с.л. галета
2 с.л. зехтин
сол на вкус
100 г кашкавал

Приготвяне:
Нарязаните на дребни розички броколи се вари 5 мин. в подсолена вода.
Отцежда се от водата.

В тиган с тефлоново покритие се нагрява зехтинът.
Прибавя се кимионът и леко се запържва.
Добавя се галетата и също се запържва.

Отцедените броколи се добавя към кимиона в тигана за 2 мин.
Слага се сварената паста.
Ястието почива за няколко минути, за да се овкуси.

Сервира се в чиния. Ръси се с настърган кашкавал.
Аз украсих със запечени орехови ядки.

.

понеделник, 1 септември 2014 г.

Свинско със зелен фасул и домати

Отново рецепта от любимото специалното издание „Златната селекция на Кулинарен журнал” – „50 подбрани ястия по средиземноморски”. Важно е да подчертая, че сама набрах фасула и доматите, необходими за ястието, от зеленчуковата градинката на родителите на магьосника. Рецептата претърпя известни промени, според наличността в кулата и според претенциите на магьосника. Увеличих количеството на месото двойно по негово настоятелно желание, за да преглътне по-лесно фасула. За да няма недоволство и сътресения, намалих на половина количеството на зеления фасул и останалите продукти.

Чели ли сте „Бели трюфели през зимата” на Никол М. Келби? В книгата се разказва за личната история Огюст Ескофие (1846–1935), който става известен с презимето „царя на готвачите”. Идеята за двойното количество месо, сготвено с два пъти по-малко зеленчуци ми хрумна, след като си спомних за две от правилата на Огюст Ескофие: „Никога не допускам ядосване и гняв в кухнята си” и „Никой на този свят не трябва да остава гладен”. Получи се апетитно блюдо, подходящо за лятна вечеря или обяд. Ще пробвате ли?

Необходими продукти:
Посочила съм продуктите по оригиналната рецепта. В скоби съм посочила количеството на всеки продукт, което използвах при моето изпълнение на рецептата според наличността в момента на готвенето.

1 кг (500 г) пресен зелен фасул
(1 ч.л.) сол на вкус
1 глава (малка) кромид лук
1-2 с.л. олио
500 г (1 кг) свинско месо
млян черен  пипер на вкус
150 г (350 г) домати
1-2 стръка (1 ч.л. суха) мащерка
(1-2 ч.л. копър)
250 г (150 г) заквасена сметана
300 мл (150 мл) зеленчуков бульон
425 г. (200 г) белени домати
3 с.л. (2 с.л.) доматено пюре
4 с.л. (2 с.л.) кетчуп
1 щипка (1 с.л.) захар
лют червен пипер
(1 ч.л.) сладък червен пипер
сос Табаско



Начин на приготвяне:
Фасулът се почиства в двата края на шушулката и се измива.
Реже се на 6-7-сантиметрови парчета.
Вари се 15-20 минути в подсолена вода.

Лукът се реже на ситно.
Месото се реже на порции с желаната големина.
В загрятото олио се запържва лукът и месото.
Подправя се със сол и черен пипер.


Доматите се измиват и се разполовяват.
В голяма тава за печене се сипват фасулът, месото и доматите.

Сметаната и бульонът се слагат да къкрят в тенджера.
Добавя т се мащерката, копърът, белените домати, доматеното пюре и кетчупът.
Оставят се за 5 минути на огъня.
Овкусяват се със сол, захар, лют и сладък пипер.

Сосът се сипва при фасула и свинското.
Пече се в предварително загрята фурна около 30 минути.

.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.