понеделник, 29 юни 2015 г.

Пълнозърнести спагети с тиквичка, сирене и майорана

Лесно, вкусно и уханно.


Необходими продукти за 3 порции:
200 г пълнозърнести спагети от твърда пшеница
350 г  млади тиквички
100 г сирене
1-2 стръка прясна майорана
сол и черен пипер на вкус


Начин на приготвяне:
Спагетите се варят според указанията на опаковката.
Тиквичките се режат на кубчета или се стържат с по-едрата приставка на ренде Бьорнер.
Задушават се в 2 с.л. зехтин до омекване.
Подправя се със сол и черен пипер на вкус.
Прибавят се ситни листенца майорана.
Тиквичките се сипват в отцедената паста.
Добавя се сиренето, нарязано на кубчета.
Разбърква се внимателно и се оставя под капак за 2-3 минути.

.

понеделник, 22 юни 2015 г.

Френска запеканка от картофи с коричка от ементал



Днешното предложение е леко безмесно ястие, подходящо за топлите летни вечери. Опитайте картофките, запечени в кадифената мекота на готварската сметана с лек чеснов щрих и хрупках финал от ементалова коричка. 

Ементал е най-прочутото швейцарско сирене, наричано често „крал на сирената”. Носи имено на река Еме, приток на голямата Ааре, протичаща през кантона Берн. През ХІІ век по тези места започват за първи път да правят гигантски кръгли пити ементал с тегло до 80 кг.

Сиренето Ементал се прави от краве мляко. То е жълто, среднотвърдо, с плътна консистенция. Има пикантен, сладък вкус, с плодово-орехови нотки и аромат на прясно окосена трева. Характерни са големите дупки в сиренето, поради естеството на производствения процес (отделяне на въглероден диоксид от бактериите Streptococcus thermophilus, Lactobacillus и Propionibacter shermani). Дупките се дължат на въздуха, който се освобождава когато сиренето се остави да ферментира и съзрява на кръгли пити в продължение на няколко месеца. В някои страни е известно и като швейцарско сирене.

Произвежда се на цилиндрични пити с диаметър 80 - 100 см и средно тегло 70 - 75 кг, като за производството на една пита са нужни между 700 и 900 литра мляко. Произвежда се в различни страни: Швейцария, Франция, Германия, Финландия, Австрия, Дания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Канада и САЩ.

  
Необходими продукти:
1 кг картофи
4 скилидки чесън
200 г сирене Ементал
400 мл готварска сметана
50 г краве масло
сол и черен пипер на вкус


Начин на приготвяне:
Картофите се белят и стържат на едро ренде. Аз използвах приставката на ренде Бьорнер за тънки пръчици.
Скилидките чесън се почистват и кълцат на ситно.
Сиренето Ементал се стърже на едро ренде.

В голяма купа се смесват картофите, чесънът, сиренето Ементал, сметаната и подправките на вкус.
Разпределят се в намасленаа дълбока тава.
Отгоре се подреждат бучици масло.
Запича се в умерена фурна за 40 минути.

Източник: Специалното издание „Златната селекция на Кулинарен журнал” – „50 превъзходни ястия на фурна”.

.

понеделник, 15 юни 2015 г.

Турски кюфтета в млечно-ментов сос


Лесно и бързо, непретенциозно и вкусно ястие със средиземноморски щрих. Добро начало на лятото, нали?

Продукти за 4 порции:

За кюфтетата:
1 глава кромид лук, ситно нарязан
1 стрък пресен чесън
500 г кайма
1½ с.л. галета
1 яйце
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер
млян черен пипер на вкус
1 ч.л. кимион
1 ч.л. горчица
2 с.л. зехтин

За соса:
500 г пълномаслено кисело мляко
1 ч.л. царевично нишесте
10 листа прясна мента
1-2 стръка пресен лук
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне: 
Забърква се смес от каймата, галетата, яйцето, солта, червения и черния пипер, кимиона, горчицата, лука и пресованата глава от стръка пресен чесън.
Оформят се 12-16 кюфтета.

Зехтинът се загрява в тиган. Кюфтетата се пържат по 8 мин. от всяка страна на тих огън.

Млякото се разбърква с царевичното нишесте до еднородна смес.
Добавят се ситно нарязаната мента и зеления лук, нарязан на колелца.
Овкусява се със сол и черен пипер*.

Кюфтетата се сервират с млечно-ментовия сос, гарнирани със зелен лук и листа от мента.

* Според оригиналната рецепта сместа от млякото, нишестето и ментата се нагрява в тиган за кратко. Овкусява се и се сваля от огъня. Добавя се зеленият лук.

Източник: Специалното издание „Златната селекция на Кулинарен журнал” – „50 подбрани ястия по средиземноморски”.
.

понеделник, 8 юни 2015 г.

Ликьор от прясна маточина


Ликьор е сладка алкохолна напитка, която е ароматизирана с плодове, билки, ядки, подправки, цветя или сметана. Употребява се както самостоятелно, така и като част от много коктейли, а също и в кулинарията. Думата ликьор идва от латинското „liquifacere”, което означава "втечнявам".

История на ликьора
Преди осем века в лабораториите на мистичните алхимици се ражда любимото на мнозина питие ликьорът. Напитката била създадена за лечебни цели. За направата й тайнствените алхимици използвали билки и плодове, които оставяли да киснат в чист спирт няколко месеца. Получената смес била прецеждана. Към нея добавяли дeстилирана вода, мед и “тайни ароматни елементи”. След няколко века ликьорът вече бил любимо питие както на простолюдието, така и на аристокрацията. В края на ХVII в. напитката била официално призната във всички кралски дворове.


Днес ликьорът се използва предимно за приготвяне на коктейли.
Ако се пие в чист вид, по-добре е да бъде разреждан с вода или лед.

Как да приготвим хубав и ароматен ликьор?
Маточината се бере от края на май до юли месец, преди да е цъфнала.

Листата й трябва да са ароматни и с хубав цвят.
Захарта трябва да е чиста.
Ракията трябва да е силна (над 50 градуса) и без дъх или се използва медицински спирт.

Необходими продукти:
4 клонки прясна маточина
750 мл ракия
175 г захар
75 мл вода
½ лимон


Начин на приготвяне:
Отделянето на аромата и вкуса на маточината става чрез извличване.
Маточината се слага в буркани или бутилки, без да се мачка.
Залива се със спирта или ракията.
Добавя се лимонът, нарязан на резени.
Съдът престоява в кухнята за 2-3 дни.
Прецежда се.

Водата и захарта се варят на бавен огън, докато захарта се разтвори.
Двете течности се смесват и се наливат в бутилки.
Отлежава 3 седмици.
Ликьорът е готов за консумация. 


Източник: Гответе с мен  - Ликьор от маточина на пеполина
.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 популярни коридора из кулата в последните 7 дни

7 от последните коментари

Моята "сандъчена" градина, 2010 г.